Христина Христова, 2021 | фотография: Асен Величков

Христина и колибата-мечта

Христина Христова, архитект

Някъде около 2014 г. на Христина й щуква една идея, която на пръв поглед много прилича на идеите, които хрумват на всеки от нас, когато мечтае в свободното си време, но повечето оставяме да се изпарят веднага щом се върнем в „реалността“. По това време тя и съпругът й са затрупани от работа, с единия крак в Лондон, където живеят, и другия в Русе, откъдето са родом. И мечтаят за почивка, красота и уют. По възможност на черноморието. В каравана или — още по-добре — в малка преместваема къщичка.

Така и не откриват подходяща каравана, нито успяват да намерят кой да им направи къщичка. Тогава, вместо да се откаже като всеки нормален човек, Христина предлага да си я направят сами — от чертежа, през сглобяване, мебели, текстил и пр. Съпругът й първоначално я взима на подбив заради тази щура идея — нямат никакъв опит, не знаят нищо за материалите, няма къде да работят… И така докато един ден не се прибира вкъщи и не съобщава, че е купил ремарке за основа. Останалото е история — историята на Колелиба.

Работата по първата малка мобилна къща продължава няколко месеца, изпълнени с трудности и предизвикателства. Строителната площадка е в имот на приятели, на открито, в полето, между два зърнени силоза. Процесът се оказва доста по-енергоемък и скъп от очакваното, но в крайна сметка къщичката е готова и се озовава на плажа, в района на Созопол.

Мечтата изглежда осъществена и щастливата двойка започва да се наслаждава на плажния живот. Идилята обаче просъществува съвсем кратко — подобни къщички по онова време и по тези географски ширини няма, и първата колелиба започва да прилича внимание. Неудобно много внимание.

Постоянно идваха някакви хора да разглеждат, тропаха по вратата, разпитваха ни, искаха да видят какво има вътре. Имаше момент, в който не можехме да си сменим спокойно банските от посетители.

Така двамата стигат до идеята да направят от мечтата си бизнес. Първоначално с намерение да намерят фирма, която да строи къщичките, а те да проектират моделите и да се занимават с маркетинга и продажбите. След няколко неуспешни опита се отказват и решават да правят всичко сами. И така до днес, 7 години и 20 къщички по-късно, с многобройни награди, клиенти предимно от Франция и Германия, и с производствена база и екип в Русе.

— А имате ли си ваша колелиба някъде? — питам. “Обущарят е бос — отговаря ми Христина с усмивка — нямаме си наша къщичка към момента, още не ни е дошъл ред.”

Първата колелиба, тази от плажа до Созопол, била спазарена от семейство от Германия. Дошли в цеха и много, ама много искали такава къщичка, но нямали средства и време да чакат нова. Тяхната мечта също се сбъднала.

Христина Христова, Русе, 2021 | фотография: Асен Величков

Русе, 10 ное., 2021