Bird, ама много angry
Славейко Сандански, фронтмен
Славейко има много лица, но това, което му помага да изрази себе си в най-пълна степен, е писането на текстове и пеенето. Вокал е на хардкор групата Facepalm death, препратка към полулярните Napalm death, но с леко саркастично намигване. Даже не много леко.
Звученето им може и да има нещо общо с песента на славея, но трябва да е бил някой доста кисел славей, с тежко детство и още по-тежък махмурлук, порядъчно бесен на всички и всичко и настояващ да им го каже по неговия си начин – с музика.
Поредна зима на моето недоволство,
мисля, че съм в сън, нямам причини за безпокойство.
Говорят ми за личностно развитие,
аз мисля само за своето битие…
Интересна ми е мотивацията му да бъде фронтмен на група. Не изглежда като хората, родени под светлината на прожекторите, плуващи в общественото мнение като в свои води. Често пее с гръб към публиката или крещи някъде от тъмното (с което никак не помага на фотографите :). Но не се крие, нито се смущава, по-скоро не го интересува вниманието. Обича публиката, но не го прави заради нея.
Истината е, че у него няма гняв или омраза. По-скоро е отегчен от всичко, ама не онова презадоволеното отегчение — просто е изморен от борбата. Затова и винаги се крие в тъмното. Пее, смесвайки се с публиката, „да не разбират кой точно им надува главите“.
Мислех, че съм тук, стабилно стъпил на земята,
пред мигащия ми олтар набирам тонове молитви.
И както къпех се в стърчащи палци,
неусетно удавил съм се в този виртуален час-пик…
Иначе прекарва дните си в кухнята на един софийски ресторант, в дърводелската работилница на приятел и в приют за изоставени животни, където се грижи за стари коне и магарета. В свободното си време обикаля по изоставени бомбоубежища и военни поделения, защото „тъмнината и миналото са любимите ми неща“. Другата му страст е Капоейра – бразилското бойно изкуство, съчетаващо здравия бой с танц и музика. Агресия и хармония, бунт, музика. Контрасти. Запознайте се със Славейко.
София, 26 фев., 2022