Христо Шаллиев, 2021 | фотография: Асен Величков

Христо и конете

Христо Шаллиев, ездач и треньор на коне

Първият досег на Христо с конете става, когато е на 14 години. По това време живее в Хиподрума в София. Съседско семейство, ветеринари, си купуват кон и го отглеждат в близката конна база Славия, сега Хан Аспарух. Канят го да поязди. Ходи 2-3 пъти, тамошният треньор забелязва ентусиазма му и му предлага да започне сериозни тренировки и да участва в състезания.

След няколко години прекъсва заради ангажиментите в училище, после казармата… След още няколко години, когато вече има работа и може да си го позволи, започва пак да язди, от време на време и само за удоволствие, без състезания. Така започва да обикаля по различни конни бази, но все повече се застоява в една от тях и в крайна сметка остава на работа в нея.

Бях се научил да яздя всякакви коне, обучени и не толкова, дори съвсем диви. Трябваха ми шест години в конната база, за да се науча и да ги тренирам.

Заедно с Надя Рийд, също треньор на коне, откриват подходящо място на половин час път от София, заобиколено от четири планини – Рила, Витоша, Лозен и Стара Планина. В това райско кътче, което наричат Horsenook – конски кът – започват да градят една дълго-годишна мечта. Първата година е най-трудна, тъй като живеят извън границите на градския лукс. Но стъпка по стъпка с взаимни усилия изграждат първата конющня и манеж, и вървят с устрем към визията за рустикална, но изискана голяма конющня тип барн-хоум.

В Horsenook отглеждат собствени коне и приемат други за обучение, обикновено за по месец-два. Повечето са млади и без опит. Христо предпочита така – да идват като бяла дъска, на която да пише. Според него най-важното при обучението на конете е уважението и доверието, това са първите неща, които трябва да се изградят. Командите и ездата идват след това.

Конете комуникират помежду си основно с езика на тялото. За да мога да ги уча да разбират нашия език и да изпълняват команди, трябваше първо да науча техния език.

Най-голямото предизикателство е, когато пред него стои кон, който е изгубил доверието към човека. Дали е бил малтретиран или неразбран, мисията на Христо е да изгради наново доверието му, или другояче казано, да му спаси живота. За да не се стига до неразбирателство между коня и човека, той обучава и всеки, който има желание да се научи как да разбира конете и как правилно да комуникира с тях.

Първите тренировки на всеки млад кон започват с връзване на коневръза, ресане и почистване. Следват тренировки на манежа и „десенситизация“ към света на хората и всичко, което го очаква в бъдещето му като ездитен кон.

Сигналите, които конят дава, че е спокоен, са пет – навежда глава в почти хоризонтално положение, пръхти, примигва бавно, примлясква или се облизва, отпуска единия си заден крак. Христо търпеливо изчаква, докато получи всички тези сигнали. Казва, че знае как да натисне един кон така, че да го накара да се подчини на волята му, но не смята, че това е полезно за обучението. Предпочита Natural Horsemanship методи, работи бавно, с колкото трябва повторения, с похвали и почивки. Не бърза за никъде. Сякаш е успял да укроти бесния галоп на времето…

Брънковци, 13 апр., 2021