Костадин Кокаланов, 2021 | фотография: Асен Величков

Косьо и буквите

Костадин Кокаланов, графичен дизайнер, калиграф

Обичам да се отбивам при Косьо, в неговото уютно студио на покрива на една достолепна сграда в центъра на София. Последният път ми разказа за детството си, прекарано в оптимистичния софийски квартал Надежда. И за първия си досег с графичния дизайн и летъринга (изкуството да рисуваш букви, а не просто да пишеш). Случил се на доста неочаквано място – близкия базар “Илиянци” – „култово“ някога средище, където в края на 90-те започнаха да се появяват „западни“ дрехи, много от тях с надписи на американските бейзбол и баскетбол клубове. Тези надписи му направили силно впечатление и започнал да експериментира с буквите, с имена на брандове, спортни клубове и музикални банди.

Стана ми любопитно как е развил този интерес до нивото на днешната си работа и го питах какви училища е посещавал, но противно на моите очаквания, в средното му образование няма нищо артистично. Учил в СМГ и в Немската гимназия, но това не му пречило да рисува през цялото време и навсякъде – по тетрадки, мешки, дори и върху китарата си, за която си спомни, че е прекарал повече време да изрисува, отколкото да свири на нея. Така или иначе, музиката изглежда е останала като важен елемент и фон на по-нататъшното му развитие във визуалните изкуства. Вероятно и бунтът, който върви с нея – към официалното, установеното, приетото, скучното, обикновеното, безцветното…

В училище, като си вдигнехме чантите след края на часа, от чиновете не се виждаше нищо. Целите бяха покрити с надписи. Бяхме изрисували нашия с маркери, плътно, с 3D надписа на Metallica.

По-късно се запалил по графитите и графити културата и станал част от колектива Street Art Crew, с които рисували по изоставени мебели, прозорци, стени. Винаги легално, държи да отбележи.

След като завършил гимназия, решил да вземе живота си в свои ръце, да се издържа сам и то с нещото, което обича да прави. Успял да започне работа в малка агенция, където правил предимно опаковки. Само след година се преместил в българския клон на голямата рекламна агенция Ogilvy Group, където работил до 2017 г.

Работата в Ogilvy за него се оказала истинска школа. Предизвикателствата идвали едно след друго, което му дало възможност да влезе в дълбочина и за кратко време да научи много. Тогава си дал сметка, че човек, който се е посветил на графичния дизайн, трябва също да овладее тайните и на типографията, и на калиграфията – нещо, което до момента е приемал по-скоро като хоби.

Спомня си този период като изключително плодотворен, справял се добре и част от проектите, в които взел участие, спечелили редица награди за агенцията.

Имаше периоди със страшно много работа, но имаше и по-спокойни моменти, в които можех да правя каквото си искам. И аз рисувах букви! Пусках си музика и рисувах, понякога до 2-3 часа през нощта…

През 2014 г. става гост-преподавател в магистърската програма “Калиграфия” към Национална художествена академия, със задачата, по думите му, да бъде контрапункт на академичната програма и да мотивира студентите да открият себе си в калиграфията, да оформят своя индивидуален подход.

През 2019 г. заедно с партньора си в професията и в живота – Албена Лимони – основават студио Frank, което предлага висококачествени услуги в областта на графичния дизайн, вкл. брандинг, илюстрации и дизайн на книги, комуникационни материали.

Вълнува се живо от развитието на технологиите за визуални изкуства и възможностите на различните програми за генериране на графика. В професионален план мечтата му е да създаде собствен адаптивен шрифт, който да се изменя не само по дебелина и наклон, но и по настроение – с вариации, като напрегнат, спокоен, задъхан, ядосан или усмихнат.

Доколкото го познавам, Косьо рано или късно ще реализира мечтата си. Предполагам, че ще го затрудни единствено ядосаната версия – със спокойната и усмихнатата няма да има никакъв проблем 🙂

София, 5 апр., 2021