Изберете страница
Петър Янков, 2021 | фотография: Асен Величков

Петър и летящите жирафи

Петър Янков, орнитолог и природозащитник
Най-ранният детски спомен на Петър е свързан с птиците. Разказа ми как един ден чул особени звуци откъм небето и питал баща си какво е това. “Жираф”, отвърнал татко му, или поне това разбрало малкото момче и силно се учудило как така един жираф може да лети. С брат му по това време имали глобус с най-характерните животни, изрисувани върху континентите.
Върху Африка бил изобразен жираф. Оттам детето познавало жирафите, но нямало представа, че могат да летят. И те, разбира се, не могат – бащата просто говорел за жерав. Но тази случка се отпечатала в съзнанието на малкия Петър и така започнала неговата връзка с птиците, която продължава вече повече от 60 години.
Фотоукритие Пода, 2021 | фотография: Асен Величков
Един ден в училище с приятели обсъждали кой какъв иска да стане. Някой искал да бъде философ, друг – адвокат. Петър не знаел точно как се казва това, което иска да прави, но знаел какво е. И заявил, че ще се занимава с животни, дори и това да означава да чисти слонските фъшкии в някой зоопарк.
По-късно, в 9 клас, след като бил изчел всички природонаучни издания в библиотеката в Крумовград, където живеел, той попаднал на статия за орнитолози, които опръстеняват птици. И тогава разбрал, че мечтаната професия се нарича “орнитолог”. Дори успял да се свърже с орнитолозите от статията, те отговорили на писмото му и му изпратили пръстени, за да им помага в работата.
Далекоглед, 2021 | фотография: Асен Величков

Вярвам, че всеки човек си идва на земята с мисия. И съм много щастлив, че ми се даде да открия своята сравнително рано.

Пътят му може и да бил ясен отрано, но не бил лесен. Майка му била убедена, че трябва да стане лекар. И тъй като не искал да престъпва майчината воля, когато дошло време за университет, Петър подал документи във факултета по медицина. Изпитите за медицина и биология били едни и същи, така че кандидатствал и в Биологическия факултет на Софийския университет. Когато дошло писмото от Медицинския, че е приет, майка му била на седмото небе от щастие. Петър се записал, но след няколко дни получил второ писмо, че е приет и в Биологическия факултет.
И изведнъж се оказал на кръстопътя на живота. Без никакво съмнение решил да послуша вътрешния си глас. Последвал тежък телефонен разговор с майката, която, след като чула дилемата му, мълчала 5 минути. И дала благословията си.

След като завършил, Петър започнал работа във филмова студия „Време“ за документални и научнопопулярни филми, където стигнал до асистент-режисьор. По-късно завършил и доктурантура към БАН, работил в научен институт 12 години, но осъзнавайки, че мястото му не е там, решил да поеме по собствен път.

В казармата не можех да понасям поведението на старите войници. В БАН имаше нещо подобно – повечето от утвърдилите се така си подреждаха нещата, че да нямат конкуренция, без да мислят за създаване на приемственост и бъдеще на научното направление, в което работят.

Петър Янков, 2021 | фотография: Асен Величков

Така през 1988 г. заедно с група съмишленици, научни работници и природолюбители, основал Българското дружество за защита на птиците. БДЗП е първата в най-новата история неправителствена природозащитна организация в България, активна в опазването на птиците и природата вече 33 години. Тайната на устойчивото развитие на организацията, според Петър, е, че БДЗП успява да изгради и поддържа екип от хора, посветени на една кауза, с различни компетенции, но най-вече на различни възрасти. Моделът е взет от природата, където най-устойчивите популации са базирани именно на баланс на индивидите по възраст – стари, такива на средна възраст и млади.

Днес Петър Янков е душата на Природозащитния център на БДЗП “Пода”, където се срещаме, и се е посветил на това да потопи посетителите в невероятния сват на птиците със своите енциклопедични познания и сладкодумни разкази.

“Пода” е разположен в едноименната местност, в южния край на Бургас. Районът е наистина специален за птиците, с площ от малко повече от 1 кв. км., на която са установени цели 315 вида – ¼ от всичките 1200 вида птици, регистрирани в Европа. Граничи с 4 водоема – морето и трите Бургаски езера. „Пода“ е блато с особена история. През втората половина на ХХ в. близкият нефтокомбинат започнал да го използва като място за изхвърляне на индустриалните отпадъци, останали след преработката на нефта. Много скоро цялата екосистема загинала, а по-възрасните жители на Бургас още си спомнят задушливата миризма, която вятърът носел в града оттам. Тази практика била прекратена през 70-те години, около отпадъците започнала да се събира вода, появила се и тръстика. Всяка година горната част на тръстиките падала и загнивала във водата, като по този начин с времето се образувал почти двуметров слой органична материя, подобен на почва, който запечатал намиращите се отдолу отпадъци. И така след 15-тина години животът се завърнал, а днес процъфтява в изключително многообразие. За Петър това е истинско чудо на природата.

Пода, 2021 | фотография: Асен Величков

Природата е като една птица феникс и въпреки нашите пакости може да възкръсва.

Местност "Пода", Бургас, 13 юни, 2021
Сподели