Петър и летящите жирафи
Вярвам, че всеки човек си идва на земята с мисия. И съм много щастлив, че ми се даде да открия своята сравнително рано.
След като завършил, Петър започнал работа във филмова студия „Време“ за документални и научнопопулярни филми, където стигнал до асистент-режисьор. По-късно завършил и доктурантура към БАН, работил в научен институт 12 години, но осъзнавайки, че мястото му не е там, решил да поеме по собствен път.
В казармата не можех да понасям поведението на старите войници. В БАН имаше нещо подобно – повечето от утвърдилите се така си подреждаха нещата, че да нямат конкуренция, без да мислят за създаване на приемственост и бъдеще на научното направление, в което работят.
Така през 1988 г. заедно с група съмишленици, научни работници и природолюбители, основал Българското дружество за защита на птиците. БДЗП е първата в най-новата история неправителствена природозащитна организация в България, активна в опазването на птиците и природата вече 33 години. Тайната на устойчивото развитие на организацията, според Петър, е, че БДЗП успява да изгради и поддържа екип от хора, посветени на една кауза, с различни компетенции, но най-вече на различни възрасти. Моделът е взет от природата, където най-устойчивите популации са базирани именно на баланс на индивидите по възраст – стари, такива на средна възраст и млади.
Днес Петър Янков е душата на Природозащитния център на БДЗП “Пода”, където се срещаме, и се е посветил на това да потопи посетителите в невероятния сват на птиците със своите енциклопедични познания и сладкодумни разкази.
“Пода” е разположен в едноименната местност, в южния край на Бургас. Районът е наистина специален за птиците, с площ от малко повече от 1 кв. км., на която са установени цели 315 вида – ¼ от всичките 1200 вида птици, регистрирани в Европа. Граничи с 4 водоема – морето и трите Бургаски езера. „Пода“ е блато с особена история. През втората половина на ХХ в. близкият нефтокомбинат започнал да го използва като място за изхвърляне на индустриалните отпадъци, останали след преработката на нефта. Много скоро цялата екосистема загинала, а по-възрасните жители на Бургас още си спомнят задушливата миризма, която вятърът носел в града оттам. Тази практика била прекратена през 70-те години, около отпадъците започнала да се събира вода, появила се и тръстика. Всяка година горната част на тръстиките падала и загнивала във водата, като по този начин с времето се образувал почти двуметров слой органична материя, подобен на почва, който запечатал намиращите се отдолу отпадъци. И така след 15-тина години животът се завърнал, а днес процъфтява в изключително многообразие. За Петър това е истинско чудо на природата.
Природата е като една птица феникс и въпреки нашите пакости може да възкръсва.