Customize Consent Preferences

We use cookies to help you navigate efficiently and perform certain functions. You will find detailed information about all cookies under each consent category below.

The cookies that are categorized as "Necessary" are stored on your browser as they are essential for enabling the basic functionalities of the site. ... 

Always Active

Necessary cookies are required to enable the basic features of this site, such as providing secure log-in or adjusting your consent preferences. These cookies do not store any personally identifiable data.

No cookies to display.

Functional cookies help perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collecting feedback, and other third-party features.

No cookies to display.

Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics such as the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.

No cookies to display.

Performance cookies are used to understand and analyse the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.

No cookies to display.

Advertisement cookies are used to provide visitors with customised advertisements based on the pages you visited previously and to analyse the effectiveness of the ad campaigns.

No cookies to display.

Румен Троев, репетиция "Архангел Михаил", 2024

От улицата до театъра

Румен Троев, актьор
Открих го в пощенската си кутия в ЛинкдИн. Там често получавам различни предложения за работа или рекламни съобщения, повечето твърде общи и дистанцирани, обикновено писани от робот. Този път не беше робот. Беше Румен – с покана за дебютно представление на млади актьори и молба за подкрепа на тяхното творчество. Написана искрено, директно и автентично. И понеже постоянно се ослушвам за автентични хора, на които да им вадя душата (с фотоапарат, нали), си казах: “Хм”. Пък и въпросното представление се казваше “Архангел Михаил”, който и той с вадене на души се занимава… Въобще звездите взеха да ми се подреждат и реших, че трябва да го видя тоя човек.

Срещнахме се след няколко дни, пихме кафе и обикаляхме улиците на София, улисани в разговор за театъра, за културата, комунизма, Възраждането, съвременната политика, какво ли не… Интересен млад човек, образован, с позиция, с хъс, с поглед, вперен в бъдещето, вдъхновен. И вдъхновяващ.

Румен Троев, репетиция "Архангел Михаил", 2024
Румен разбира, че иска да се занимава с театър, когато е на 15 г. – лятото на 2009 г., когато работи на “Слънчака”. Работи на басейн, дава под наем джетове и помага в магазин. Изкарва пари, но и се сблъсква с милата родна действителност – мутри, наркотици, схеми… Хубавото, по неговите думи, е, че през деня, когато хората са на плаж, има много свободно време. Да чете. И да мечтае. Тогава започва да мисли много по въпроса какво е нещото, което би искал да прави цял живот. Какъв иска да стане? Дали лекар? Адвокат?

В този момент се сеща, че винаги, когато чете книга или гледа филм, вижда всичко през очите на главния герой – не като свидетел на историята, както повечето хора, а като главното действащо лице. И решава – ще стане актьор и ще се занимава с театър.

Родителите, разбира се, казват, че това е абсурд и няма как да стане – без пари и без връзки в България нямало как. Баща му има съвсем други планове за него. Той е автобояджия, намира работа в сервиз в Италия и взима сина си със себе си. Румен му помага около месец, тежка работа, двигатели, масло, ламарини, прах – няма ръкавици, няма маски… И така един ден бащата казва в прав текст, че планира да работят здраво година-две, да съберат пари и да отворят собствен сервиз в Италия, двамата. Румен опитва да му обясни, че това не е неговото, че иска да стане актьор и т.н. Не се разбират и той си тръгва. След тази случка не си говорят 9 години.

Румен Троев в "Архангел Михаил", 2024
Румен се връща в Казанлък, откъдето е родом. Там го посреща дядо му, с друг план за неговото бъдеще: “Готов си, уредих те! Започваш работа в завода за оръжие “Арсенал”, записваш да учиш задочно за инженер в Габрово, след 10 години вече си началник-цех. Имаш заплата, почиваш събота и неделя, отпуски, купони за Кауфланд… Всичко ти е уредено”. Живот-мечта! Но не на Румен: “Дядо, аз ще ставам актьор, отивам в София да уча в НАТФИЗ.” Така и с дядото спират да си говорят за известно време…

Освен на морето и в Италия, Румен е работил и на доста други, интересни места. Споделя, че една от първите му работи е като гробар – гробището било близо до дома му и още като ученик ходи вечерите да помага да зариват гробовете с пръст.

Другите ги беше страх, защото нали – тъмно, гробище, а аз си казвах какво пък, тука има само умрели…

Бил е също водач и преводач на негов близък в Белгия, но работата се оказва схема с източване на кредитни карти. Румен осъзнава, че не може да прави това и отказва. Но благодарение на тази авантюра вижда свят, вижда ред, нормални хора, “неувредени от социализъм”. По-късно се връща там по програма за обмен, с обучения за личностно развитие и предприемачество. Има възможност да научи много нови неща, да се запознае с много хора, да види, по неговите думи, че човек, когато знае какво иска, може да го постигне.
Румен Троев, 2024
След като взима решението да става актьор и да учи в НАТФИЗ, Румен започва да търси начини да се премести в София. Тогава получава примамливо предложение да стане военен и да отиде на мисия за 6 месеца.

Ако се върна, отивам с парите в София и съм добре поне една година. Ако пък не се върна – е, пари тогава няма да ми трябват…

Но не се получава, не успява да покрие изискванията на медицинския преглед. Успява да събере малко пари назаем от роднини и приятели, идва в София, живее в общежитие на хотелски начала, намира работа като амбулантен търговец и започва да си връща заемите. Докато обикаля да продава карти за опера и театър, както и детски книжки с благотворителна цел, Румен разпитва хората къде в София има курсове за актьори, и всички му казват едно и също – “Иди при Малинко”. Малинко се оказа Малин Кръстев, в школата му има кастинг, за който се подготвя, представя се добре и е приет. В школата на Малин Кръстев за първи път играе пред публика, в открити представления по пиеси на Чехов. Там изиграва ролята на Тузенбах в пиесата „Три сестри“. 

Румен споделя, че преди да влезе в школата на Малин Кръстев, знае, че иска да бъде актьор и да прави театър, но никога не го е правил и реално не е знаел какво е – процесът, сцената, публиката… Било си е мечта, въображение. Но не остава да се рее в мечтите, а решава, че ще пробва да види какво е в действителност, дали е неговото. И се оказа, че до този момент нищо не му е било толкова интересно и толкова ангажиращо. В тази школа изчезват и последните му съмнения по отношение на това какъв иска да стане. После го приемат в НАТФИЗ, където сменя двама преподаватели, да кажем заради несъвместимости, докато стига до класа на проф. Стефан Данаилов, където се оказва точно на място.

Румен Троев и Цветан Апостолов, промо "Мечтатели в Абсурдистан", 2024
В НАТФИЗ още от 1-ви курс започва да играе в столичен театър като гост актьор, по-късно играе и в други театри, работи и като сценичен работник. Но бързо разбира, че работата на щат не е за него.

Службицата, заплатката, началника, тихото недоволство, мизерията… – не!

Така с колеги – актьорът Цветан Апостолов и режисьорът Александър Христов – основават независимото театрално дружество “Конфликт” и вече втори сезон представят спектакъла “Архангел Михаил”, по текстове на Георги Марков. Началото е трудно, имат проблеми с намирането на сцена и се налага да се местят два пъти, всичко да си правят сами, но, споделя Румен, удовлетворението от топлите думи на развълнуваните хора след представление е несравнимо.

Докато пиша този текст, младите актьори подготвят второто си представление – “Мечтатели в Абсурдистан” – експериментална стендъп сатира, базирана на личните им преживявания. Като фон са избрали откъс от “онази” реч на царя, която започва с “Ще предложа схема…” и продължава с бурните овации на екзалтирания народ…

По друмища скитаме,
без да виждаме пътища,
уж отлитаме в сънища,
а се затваряме в жилища,
винаги търсим още и още,
а после мислим дълго нощем,
и няма утеха
и няма успех,
някакъв глад ни изяжда съвсем,
времето губим, проблем след проблем,
все чакаме чудо
или чакаме друго,
но какво ли,
защо ли,
отговор няма,
само неволи,
- неволи -
какво значи това?

Из “Отговор”, Румен Троев
Сцени от заснемането на промоционално видео за постановката „Архангел Михаил“, в ролите Румен Троев и Цветан Апостолов
Как изглежда ежедневието на един млад български актьор? Какъв е твоят ден?

В момента продължавам да усъвършенствам себе си и да подобрявам навиците си. Все още се уча как да съм управител на независимо театрално дружество и доста от времето ми е свързано с това. Изпращане на лични съобщения към хора, обикаляне из София, за да рекламирам представленията ни, доста четене на всевъзможни неща, писане, водя си дори и дневник. В момента, освен „Мечтатели в Абсурдистан“, за 2025 г. подготвяме да направим и представление по моя пиеса, в която има 7 персонажа. Засега събрахме екип, но тепърва трябва да намерим и финансиране. Та, също така търся инвеститори, спонсори, хора, които биха искали да ни помогнат. И, разбира се, в края на деня се разтоварвам с филми, сериали или анимета – все неща, с които си подхранвам въображението. Ще се радвам пак да ти отговоря на този въпрос и след половин година.

Румен Троев у дома, 2024
Колко е важна публиката за теб?

Питаш ме дали всичко е за слава? Не, ако беше така, нямаше да търся тези драматични постановки. Публиката е важна, но не играя за нея. Вярвам, че театърът трябва да поставя големите житейски теми, да образова, да облагородява емоционално и мисловно, да води публиката, а не просто да поднася каквото на нея ѝ се яде. На тези неща им викаме “халтурки”. Имам много колеги, които тръгнаха по този път, наблюдавам и утвърдените актьори. Да, успешни са, комерсиални са, изкарват пари. Няма лошо. Аз също искам да стана милионер – за да съм филантроп, да имам театър, да подпомагам млади артисти, да направя библиотека… Но не по този начин. Драматурзите по света са признати и много добре платени, например Ерик-Еманюел Шмит, който след дългогодишен успех като драматург и писател си създава театър със собствени средства.

Прави ми впечатление, че имаш активна гражданска позиция, че те е грижа за състоянието на обществото и родината. Какво мислиш, да кажем, за Възраждането, когато с образование и култура сме успели да се хванем за косата и да се измъкнем от блатото?

Вярвам в достойнството на българина, в правото му да бъде. Преживели сме няколко робства и сме се възраждали – първо, второ, трето българско царство, Златен век, Възраждане… Сега е по-трудно, защото робството не е толкова видимо. Често се сещам за думите на Достоевски, че най-добрият затвор е невидимият. Като руснак сигурно е имал основание да го каже.

Румен Троев на репетиция, 2024
Животът ли е театър, или театърът – живот?

И двете – по много! Изкуството и животът постоянно се вдъхновяват, копират и допълват взаимно. Едното не може без другото, така е било още от преди 12 000 години, когато първобитната нужда на пещерния човек го е накарала да нарисува огъня и племето си с въглен върху скалата.

От разговорите ни, от “Архангел Михаил” и от твоята пиеса “Великден”, както и от стиховете ти, които прочетох, оставам с впечатление, че имаш особено отношение към понятието за Бог, към религията. Сякаш имаш интерес, но в същото време и бунт. Ядосан ли си му нещо на Бог, какви са ви отношенията?

Като ученик бях в Евангелска църква, майка ми е вярваща и продължава и до днес да я посещава. Тогава и аз бях вярващ, но с времето, с натрупването на житейски опит и повече познания, срещите с много хора, открих огромна прилика между всички религии, още от времето на Зороастризма насам. И разбрах, че всъщност зависи от хората – те могат да използват религията както им е угодно, било то за да правят добро или зло, да помагат или да мамят и винаги „В името на божеството Х“. Всички войни се водят от религиозни държави, доста често подкрепени от „свята кауза“. В момента религията е превърната повече в бизнес, отколкото в духовно учение, за жалост е така по целия свят. Така и стигнах до вярата ми във Вселената. С нея се разбирам по-добре.

Румен Троев в "Архангел Михаил", 2024
София, 2 дек., 2024
Сподели