Милена Божинова, 2021 | фотография: Асен Величков

Милена и пеперудите

Милена Божинова, артист

Обича пеперудите, но бяга от клишираните асоциации около тях – ярките цветове, пролетта, лекотата… Предпочита нощните, които са ощетени откъм обществено мнение и обикновено предизвикват неприязън, дори страх. Но ако се преодолееш и погледнеш отблизо, виждаш, че са изключително красиви. По своя си нощно-пеперудски начин – със сложен характер, без да са ярки, но с богати и дълбоки цветове. Дали пък дневните пеперуди не са повече за екстроверти, хрумва ми? Но премълчавам като истински интроверт. Аз също харесвам повече нощните.

Милена създава пеперуди. От ръцете ѝ, с помощта на няколко игли и малко цветен конец, се раждат почти точни копия на най-причудливи видове. Занаятът ѝ се нарича съвременна бродерия, или както тя предпочита да го нарича, реалистично рисуване с конци. Пеперудите ѝ наистина са реалистични – когато ги видиш закачени на някоя дреха, първата ти мисъл е за кацнала пеперуда, а не за брошка.

Чудя се занаят ли е това всъщност? Или изкуство? Как го приема тя? Казва ми, че прави разлика между изящно и приложно изкуство. Изящното е изкуство само за себе си, абстрактна красота, трудно достъпна, при която отиваш, издигаш се, за да си вземеш колкото можеш. Приложното е красотата, вплетена в ежедневието ни, близо до нас, за всички. Малко по-демократично звучи като че ли. Според нея никой творец или артист няма нотариален акт за красотата, а по-скоро вътрешно усещане, което се стреми да материализира и да сподели със света.

Завършила е гимназията по приложни изкуства в София и Националната художествена академия, специалност Дизайн на детска среда. „Не беше моето“, споделя ми, но е благодарна, защото е имала възможност да се запознае с различни дисциплини, като скулптура, графичен дизайн, дизайн на карнавални костюми. Които в крайна сметка са я довели до това, което прави сега.

Преди да стигне до пеперудите, минава през работа в печатници и рекламни агенции, занимава се с предпечат, графичен дизайн и дизайн на детски мебели. Бродерията се появява полу на шега, полу като хоби. Започва с малки пана по нейни илюстрации, експериментира с различни декоративни елементи за интериора.

Първата пеперуда-брошка прави за себе си, без очаквания и без планове. Но брошката веднага привлича погледите и приятели започват да я търсят с избрана от тях пеперуда по снимка. Да правиш пеперуда по снимка ми звучи доста трудно, а тя ме уверява, че е още по-трудно, отколкото звучи. Но това е едно от нещата, които най-много ѝ харесват в процеса – предизвикателството.

Всеки път е нещо различно, търсиш информация в интернет и по енциклопедиите, пробваш, бъркаш, пробваш пак… Докато накрая се получи така, че да ти хареса. Трудно е, но удовлетворението е голямо.

Най-новото ѝ предизвикателство се казва Acherontia Atropos, или Death’s-head hawkmoth. Atropos е името на Мойрата, която прекъсва нишката на живота в древногръцката митология. Пеперудата произхожда от Африка и в миналото е била приемана като предвестник на смъртта, заради характерния образ на череп, сякаш татуиран на врата ѝ.

Става изключително популярна (за нощна пеперуда) след филмa “Мълчанието на агнетата”, в който сериен убиец психопат поставя Death’s-head hawkmoth в гърлото на жертвите си. Вероятно следвайки собственото си, макар и изкривено, творческо усещане за красота… Красота и смърт, вплетени в един символ. Напомнящи, че не всичко е черно-бяло 🙂

Acherontia Atropos | фотография: Асен Величков

Костинброд, 3 юни, 2021