Христо и конете
Бях се научил да яздя всякакви коне, обучени и не толкова, дори съвсем диви. Трябваха ми шест години в конната база, за да се науча и да ги тренирам.
Заедно с Надя Рийд, също треньор на коне, откриват подходящо място на половин час път от София, заобиколено от четири планини – Рила, Витоша, Лозен и Стара Планина. В това райско кътче, което наричат Horsenook – конски кът – започват да градят една дълго-годишна мечта. Първата година е най-трудна, тъй като живеят извън границите на градския лукс. Но стъпка по стъпка с взаимни усилия изграждат първата конющня и манеж, и вървят с устрем към визията за рустикална, но изискана голяма конющня тип барн-хоум.
Конете комуникират помежду си основно с езика на тялото. За да мога да ги уча да разбират нашия език и да изпълняват команди, трябваше първо да науча техния език.
Първите тренировки на всеки млад кон започват с връзване на коневръза, ресане и почистване. Следват тренировки на манежа и „десенситизация“ към света на хората и всичко, което го очаква в бъдещето му като ездитен кон.